А сят, кит трясть пря колхозть перьфке жуледезь-каледезь… — сят аф пяк радсть од азорти; пелендсть — прай кургстост потясь, и салаванга, валдованга сялгафнесть од баярть эса, новлязь кальдяв кулянц… (М. Бебан, Тундань нармотть, 66)