…Но тядять лямбоц ёфси лия. Сон бта живой: и котьфти, и вадеряй. Машты келемома и кирема (Г. Пинясов, Кочкаф произведеният, 2-це т., 350)
Глебарясь варжакстсь Просанянь лангс алуда вяри, кафта покаряв шалхковарят повсть авартьф сельмозонза… то кирендсть, то келемкшнесть… (И. Девин, Нардише, 355)