калмони́зерхт — калмън’и́з’ъРтсущ. мн. ч.
калмони́зерсь — калмън’и́з’ърс’сущ. указ. скл., им. п. (номинатив), ед. ч.
калмони́зерхне — калмън’и́з’ъРн’ъсущ. указ. скл., им. п. (номинатив), мн. ч.
калмони́зерса — калмън’и́з’ърсъсущ. осн. скл., местн. п. (инессив)
калмони́зерста — калмън’и́з’ърстъсущ. осн. скл., исх. п. (элатив)
калмони́зерс — калмън’и́з’ърссущ. осн. скл., н.-внос. п. (латив-иллатив)
калмонизершка́ — калмън’из’ършка́сущ. осн. скл., сравнит. п. (компаратив)
