карсембя́льхть — карс’ъмбä́Л’т’сущ. мн. ч.
карсембя́льсь — карс’ъмбä́л’с’сущ. указ. скл., им. п. (номинатив), ед. ч.
карсембя́льхне — карс’ъмбä́Л’н’ъсущ. указ. скл., им. п. (номинатив), мн. ч.
карсембя́льса — карс’ъмбä́л’съсущ. осн. скл., местн. п. (инессив)
карсембя́льста — карс’ъмбä́л’стъсущ. осн. скл., исх. п. (элатив)
карсембя́льс — карс’ъмбä́л’ссущ. осн. скл., н.-внос. п. (латив-иллатив)