сюрот — с’урътсущ. мн. ч.
сюрось — с’уръс’сущ. указ. скл., им. п. (номинатив), ед. ч.
сюротне — с’урът’н’ъсущ. указ. скл., им. п. (номинатив), мн. ч.
сюроса — с’уръсъсущ. осн. скл., местн. п. (инессив)
сюроста — с’уръстъсущ. осн. скл., исх. п. (элатив)
сюрос — с’уръс сущ. осн. скл., н.-внос. п. (латив-иллатив)
